АВТОРЪТ
Мартин Иванов е един от онези българи, които са натрупали ценен опит навън, за да се посветят на нещо значимо тук.
Той е композитор, аранжьор, диригент, перкусионист, изследовател и ритъм коуч, който е прекарал 15 години в САЩ и Канада. Завършва престижните Berklee College of Music, Boston (Summa Cum Laude – джаз композиция и аранжиране), University of Memphis и University of Massachusetts (магистърска и докторска степен по композиция). През годините 2001 – 2004 Мартин Иванов преподава композиция, хармония, аранжиране, оркестрация, солфеж, история на джаза и ансамбли в University of Memphis и University of Massachusetts. В портфолиото си има над 250 композиции за разнообразни камерни и големи оркестри. Свирил е и е композирал за джаз музиканти и оркестри, като: Рой Хардгроув, Еди Даниелс, Дейв Самюелс, Джордж Гарзон, Brussels Jazz Orchestra и др.
Личен асистент на легендата в световния джаз и авангард Юсеф Латиф.
След завръщането си в България, той основава и оглавява Институт за съвременно изкуство и терапия ЛИБЕРА с основната мотивация да използва творческите си знания както за терапевтични и обучителни практики, така и за създаването и развитието на социални проекти.
Мартин Иванов полага основите на ритъм терапията и ритъм фасилитирането в България. Създател е на програмите „Ритмология“, „Арт Ритъм“, „Корпоративен Ритъм“, „Happy Drum“ (Ритмология за деца). Провел е хиляди обществени, образователни, корпоративни и терапевтични събития, основани на ритъма и изразните средства на ударните инструменти, в които са участвали повече от 50 000 души.
Положителните вибрации на неговите барабани проникват в нуждаещите се от социална и терапевтична подкрепа затвори, психодиспансери, домове за възрастни, домове за деца лишени от родителски грижи, дневни центрове за деца с увреждания и онкологични клиники.
Той е официално оторизиран ритъм фасилитатор и терапевт от световноизвестната американска компания „REMO, Inc.”. Артист на:
– REMO, Inc.
– германската компания за музикални инструменти GEWA.
Той е един от създателите на най-големия фестивал за личностно развитие и здравословен начин на живот в България – „Свободата да бъдеш”, който събира и представя специалисти в областта на личностното развитие, себепознанието и пълноценния и здравословен начин на живот с хора, които имат интерес и търсят път към по‐щастливо, здравословно и пълноценно ежедневие.
Широко популярни са неговите корпоративни ритъм трейнинги, в които се включват световно известни компании като World Bank, Microsoft, Citibank, Shell, HP, Deloitte, Carlsberg, AVON, Nestle, Renault Nissan и много други. Мотивационен говорител и лектор, използващ езика на ритъма като средство за личностно и колективно развитие. Създател на програми и методи като: „Ритъм коучинг“, „Smart Walk”, „Корпоративна симфония на успеха“, „Личен и системен ритъм“, „Ритъм в офиса“, „Фестивал на изкуствата“, „Ритъм Клиника“. Автор на книгите „Алхимия на Ритъма“ (издадена и във Великобритания от шотландското издателство Find Horn Press), “Звуци от тишината” и на терапевтично-образователната игра/метод „Ритъм Карти ДЪГА“. Той е атрактивен и желан участник в множество конференции и фестивали. Регулярен говорител в различни издания на TEDx.
Мартин Иванов има множество публикации/ статии и участия в телевизионни и радио предавания на тема ритъм и неговото приложение в нашия живот.
от автора
„Малахитовата гора“ е гората на моето детство, зрялост и, надявам се, старини. Гората, която е изпълнена с приказни тайни, мистерии, чудеса и която ме е дарявала и зареждала с много радост, енергия и творчески ентусиазъм. След седемнайсет години пауза завръщането ми към музиката не беше планирано. То се случи в името на тази гора.
Преди малко повече от 2 години открих в личните си архиви видео продукцията „Малахитовата гора”, записана за предаването „Джаз след полунощ“ (БНТ) през далечната 1998 година. Музика, композирана от мен (изсвирена от мой квартет) и посветена точно на тази гора, която се намира в планината Осогово. Въпреки че през годините категорично съм отклонявал всякакви покани да се завърна на сцената, именно тази музика ми подсказа какъв може да бъде моят принос и моята помощ, отправена към гората. Естествено старият музикален материал трябваше да се освежи с нов подход и написването на нови композиции, които да направят музикалната част на проекта цялостна и завършена. До този момент стават 2 години откакто „Малахитовата гора“ ме е „погълнала“ и все още не ме пуска. Подлага ме на безброй изпитания, като преминавам през каскада от разнообразни емоции – радост и тъга; щастие и мъка; сълзи и смях. Проектът не е още завършен, защото не е свързан само с композирането на музика и написването на книга.
„Малахитовата гора“ живее в мислите и въображението ми – магнетично гали сърцето и душата ми и е неделима част от мен. Свързана е с приказните и тайнствени трепети на моето детство и мистичните и философски въжделения на моето бъдеще. Но за да бъде бъдещето на „Малахитовата гора“ по-светло и позитивно, е нужно да ѝ помогнем сега в настоящето, защото тя страда. Тъжна и самотна е… занемарена е … дори умира.
Като творец реших, че моят личен принос в помощ към гората може да бъде в това, в което съм истински добър – изкуството. Така се роди и идеята за написването на книга и композирането на музика по нея (или обратното…вече и аз се обърквам). Създаване на продукт на изкуството, лишено от комплекси, излишна суета и посветена на ПО-ВИСШЕТО – ПРИРОДАТА. От всяка продадена книга/музикален албум ще бъдат отделяни средства, които ще се използват в помощ на бедстващите горски райони. Така ще можем да превърнем музиката и словото в живи дървета. А също така и да посадим в себе си и семенцето на по-смисления и стойностен живот.
Процесът по създаването на творбата беше изключително интересен… дори бих казал алхимичен. Както вече споменах, една част от музиката (40%) беше написана преди повече от 22 години. Предстоеше ми актуално да аранжирам стария и да композирам новия музикален материал. В процеса на писане на текст и музика всичко се случваше много динамично. През цялото време музиката и текстът се гонеха, настигаха се, задминаваха се…, за да свършат накрая заедно в синхрон. Историята за човека, загубил се в гората и подложен от нея на изпитания, стоеше много вяло и бедно в ума ми. Опитвах се да обясня на колегите ми от квартета историята, но някак си не се получаваше много добре. Започнах да си мисля, че ще бъде по-успешно, ако напиша тази история с хубави думи. По този начин за тях щеше да бъде по-ясно как да я интерпретират с изразните средства на музиката. Нямаше обаче вдъхновение. То дойде вълшебно и неочаквано. Видях се с един стар приятел, който имаше основен принос за записването на „Малахитовата гора” за предаването „Джаз след полунощ“ (БНТ) през 1998 година. Не се бяхме виждали оттогава. Заварих го в покъртителна лична трагедия. Състоянието и безнадеждността, в която се намираше, ме трогна до дъното на душата ми. Той всъщност стана прототипа на главния герой в притчата „Малахитовата гора“. Пишейки текста, си мислех за него и чрез написаното се надявах да му помогна. Той е отчаяният от живота протагонист, който загубва способността да вижда цветовете и светът за него е черно-бял.
Тази неволя често спохожда много от нас. Често се загубваме в предизвикателствата и проблемите, които ни предлага животът и цветовете изчезват. Това се случва, когато спрем да се радваме на малките и уж незначителни неща в живота.
Трите секвои от „Малахитовата гора“ се превръщат в трима мъдреци, които задават важни въпроси на главния герой. Единият от въпросите е: „Кое е най-важното нещо за човека в този свят?“ Ако успеете да отговорите успешно на този въпрос ви гарантирам, че животът ви ще стане по-цветен.
Много хора ме питат: „Защо порталът към „Малахитовата гора“ се отваря точно на 27 години?“
„Малахитовата гора“ е художествено и артистично продължение на моята първа книга „Алхимия на ритъма: В търсене на философския камък“. В нея числата 3, 9, 13 и 27 имат изключителна важност. В „Алхимия на ритъма“ те са сериозно анализирани, докато в „Малахитовата гора“ са представени по-деликатно.
И накрая … на 27 май завърших книгата, на 27 юни влязохме в студио да записваме албума, а пък през 1995 година издадох последния си официален албум в България. Неговото име е “State Of Mind”. Тази година се навършват 27 години от онзи момент и порталът към Малахитовата гора е отново отворен за чудеса.
На 31-ви, Октомври, 2022 година излиза от печат книгата/албум “„Малахитовата гора“.
А, какво ли ще стане при следващото отваряне на портала след 27 години през 2049?
Пожелавам на всички, които са стигнали дотук и четат тези редове, да доживеем и посрещнем заедно това мистично предизвикателство в бъдещето.
Мартин Иванов
София, 2022 г.