Не са чести случаите в световното изкуство, които използват подобни авангардни прийоми в създаването на една творба, поради което подготовката изпълнението/записването на музиката е интересно предизвикателство. Квартетът от музиканти все едно озвучава филм, само че:

– филмът е въображаем и се намира в умовете на изпълнителите;

– сценарият/либретото е налично и е основната опорна точка. Получава се като “reversed film scoring” – музиката и сценария са готови, а картината ще бъде заснета по-късно и ще се нагласи по вече готовия записан материал.

– музиката не е написана детайлно и дословно, а изпълнителите (в по-голямата й част) я импровизират, като интерпретират историята.

Поради горните причини използваните истински природни звуци, които са буквално отражение на историята, са като „котви“ и опорни точки около които изпълнителите изграждат изграждат сюжетната линия чрез тяхната импровизация. По време на свиренето музикантите обръщат централно внимание на либретото, което е тяхната основна „партитура“, която ръководи музикалния им език като цветове, емоции, чувства, интерплей и др.